Организационно развитие

Второ преработено и допълнено издание.

Първото издание на „Организационно развитие' беше през 1998 г. Тогава беше налице нуждата от подобен род знания, но в значителна степен тя не беше напълно осъзната от страна на тези, които в една или друга степен трябваше да насочват и подпомагат процеса на организационна промяна. На онзи етап разработването на проблематика по организационно развитие отразяваше преди всичко личните авторски търсения, предизвикателства и научни интереси и даваше израз на натрупани знания и опит от началото на 90-те години.
Издаването на „Организационно развитие" беше резултат и от въвеждането му през 1993 г. като задължителна академична дисциплина в учебния план на специалност Психология и по-специално - на специализацията по Трудова и организационна психология. Впоследствие, организационното развитие стана основен лекционен курс от магистърските програми по Трудова и организационна психология и по Организационно поведение и управление на организацията към катедра „Социална, трудова и педагогическа психология".
Същевременно организационното развитие се утвърди и се наложи като дисциплина, към която интерес проявяват не само психолози, но и социолози и икономисти и това намери израз в учебните планове на съответните специалности. Академичното въвеждане и установяване на дадена област често предшества практиката и консултацията, но в случая на организационното развитие този процес започна да се осъществява почти паралелно. Това беше обусловено както от самата проблематика и съдържание на организационното развитие, така и от нарастващите промени в средата и от изискванията на практиката.
В момента терминът „организационно развитие" придоби неимоверна популярност и се използва широко в мениджърските и консултантските кръгове. Има известна тенденция той да се употребява като „термин-чадър", който обхваща много повече от това, което реално е, и да се прилага дори тогава, когато съществуващата практика не съответства на основните принципи и подходи за организационно развитие. Този етап е неизбежен, тъй като това е констатирано в последните 50 години в страните с утвърдени традиции в организационното развитие и управлението на промяната.

Доц. д-р Снежана Илиева е преподавател по трудова психология, организационно поведение, организационно развитие и организационна култура и ръководител на катедра "Социална, трудова и педагогическа психология" в СУ "Св. Климент Охридски". Освен на "Организационно развитие" тя е автор и на монографията "Привързаност към организацията. Психологически анализ" и на над 50 публикации в сферата на трудовата и организационната психология. Участва в много национални и международни изследователски и консултантски проекти, насочени към организационната промяна, управлението на конфликтите, лидерството, организационната култура, стреса и здравето в организациите.