Не е тук мястото да проследяваме историята на развитието на римското право, защото тоя речник е предназначен за ония, които знаят за какво става дума. Това обяснява и защо сме избегнали многобройните обяснения, които за несведущи може и да са нужни, но за сведущия са съвършено излишни. Но тъй като материята на римската юридическа терминология и фразеология надхвърля границите на интересите на юристите и често се употребява в различни области на духовния живот, ще напомним най-важното: от една страна римското право е изключително консервативно и трудно променя веднъж възприетото, но от друга страна - поне от гледна точка на завидно дългото му съществуване - то е достатъчно гъвкаво, за да отрази в крайна сметка всички промени, настъпили в живота и изискващи промени и в правота. Тази особеност му дава възможност да се формулират и закрепят трайно термини, фразеология и принципи, повечето от които са живи и днес. Ето защо тук са използвани текстове както от римското право в собствения смисъл на думата, установени окончателно в законниците на император Юстиниан (483-565) и дигестите (пандектите), с които всъщност се слага точката на развитието на правото в Римската империя, така и текстове от германското средновековно право, така и текстове от други авторитетни източници.